ОЩЕ НЕЩО ВЪВ ВРЪЗКА С НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ И ЗВАНИЯ
Шумът,който в последно време се вдига около Висшата атестационна комисия,в действителност е шум около формата,а не върху същността на проблема.Това е така, защото ВАК представлява бюрократичната система чрез която се реализира иерархичният модел за растеж на кадрите,характерен за комунистическите военни и военизирани организации и предприятия.Тази система е въведена у нас по време на комунизма и е почти пълно копие на съветската система.Може да звучи парадоксално,но даже доживотните възнаграждения на академиците и член-кореспондентите,равни на заплатите на народните представители,бяха дадени от правителството на Сергей Станишев,след като това бе направено преди няколко години в Русия.Според тази система ,формализирана в Закона за научните степени и научните звания,учените във Висшите учебни заведения / Университети и Институти /, Академиите и Институтите на различни организации се оценяват по два критерия : степен и звание.Степените са две” : „доктор”и „доктор на науките.Те оценяват учения като го сравняват с известното ниво на науката в съответната област.Степента „доктор” е едновременно образователна / представлява последната част от висшето образование / и научна.Тя се получава чрез обучение по няколко научни дисциплини / това обикновено почти не се изпълнява / и чрез изследване по определна тема,което завършва с написване на дисертация.Дисертацията се защитава публично пред Специализиран научен съвет / СНС /,който е първото звено от ВАК.Към ВАК има СНС за групи от научни специалности.Всеки СНС има средно 20 члена хабилитирани лица / доценти и професори или старши научни сътрудници II и I степен /.Обикновено те са специалисти в сравнително тесни научни обасти и не са еднакво компетентни по проблемите,които изследват докторантите.За това оценката на труда и неговия автор се дава от малка част от членовете на СНС,а останалите се доверяват на тяхната и на рецензентите компетентност.Защитата на дисертациите винаги е представлявала в голяма степен епилог на едно представление,което с развитието на техниката все повече се превръща в мултимедийна атракция,чийто благополучен край не зависи най-вече от научните резултати.Официални опоненти на докторанта са двама рецензенти,които се избират от СНС по предложение на първичното научно звено с очакване за положителна рецензия.Рецензентите обикновено преразказват съдържанието на автореферата на дисертацията,правят някои критични бележки и дават положителна оценка на дисертационния труд.Останалите членове на СНС в най-добрия случай хвърлят по едно око на автореферата,а дисертационният труд достига само до двамата рецензенти.Истинската защита на дисертационния труд става в първичното научно звено,където е работил дисертанта.Там обикновено стават дискусии,които могат да имат различен характер,в зависимост от индивидуалните качества на членовете на колектива,създадените взаимоотношения и други фактори.След първичното звено и СНС дисертацията отива в Специализирана Научна Комисия към Президиума на ВАК / общо около 20 комисии /.Комисията взима решение след изслушване на назначен от нея докладчик и дава степента „доктор”в зависимост от решението на СНС,като може и да не го даде само ако установи нарушение на правилата.Последна дума има Президиумът на ВАК,който може да вземе отношение като арбитър при разногласия между СНС и СНК.Цялата процедура от първичното звено до решението на Президиума продължава около половин година и струва около 5 хиляди лева.Научната степен „доктор на науките” се получава чрез защита на дисертационен труд,резултат на научни изследвания,на по-високо ниво.Пътят е същият както при степента „доктор”,но рецензентите са трима и изискванията са по-големи.
Научните звания са „асистент” / „научен сътрудник” /,/ „доцент” /,/ „старши научен сътрудник II степен” / и „професор”, / „старши научен сътрудник I степен” /.Те нямат пряко отношение към научната компетентност на лицата, а определят съответсвието с нуждите на научното звено за решаване на определни задачи.Научните звания съвпадат със съответните академични длъжности.Академичните длъжности се заемат с избор след конкурс.При конкурса за „асистент”/ „научен сътрудник” / могат да се явят няколко кандидати,като кандидатите с научна степен „доктор”печелят конкурса автоматично.Конкурсите за „доцент” / „ст.н.с.II ст». / и професор / ст.н.с.I ст./ само носят името конкурс,тъй като с много малки изключения се явява само един кандидат,за когото е обявен конкурсът.Това е естествено,тъй като той е работил в продължение на години и преминаването в по-горното звание е оценка за неговата работа.Условие за участие в конкурс за доцент е притежаването на степента доктор,а за професор – степента доктор на науките.Допуска се вместо дисертационен труд да бъде представен хабилитационен труд ,който да притежава качествата на дисертационен труд,но не е защитаван публично.Това условие е излишно натоварване и отклоняване на учения от основните му задължения,с нищо не допринасящо за повишаването му в длъжност професор.За това са достатъчни научните трудове, въз основа на които е написан дисертационният труд, оценката на нивото на изследователската дейност и организационните способности на кандидата като ръководител на екип.В случаите когато оделен учен иска да представи монография за собствени теоретични изследвания,резултатите могат да се предложат за защита на научната степен „доктор на науките”.Тя обаче не бива да бъде условие за получаване на научното звание „професор”.
Учените,започнали академичната си кариера като докторанти достигат до научното звание „професор” / „ст.научен сътрудник І степен” / средно за 15-25 години,включително и срока за докторантурата.Учените,започнали като „асистенти” / „научни сътрудици” / достигат за 25-35 години.Ако се приеме,че средната възраст при която учените започват академичната си кариера е 25 години,се получава,че започналите с докторантура ще приключат с „изкачването по стълбата” на 40-50 години,а другите на 50-60 години.Учените от първата група ще имат възможност да реализират натрупаните знания и опит в продължение на 15-25 години,а учените от втората група в продължение на 5-15 години.Държавата очевидно също ще може да си върне различна част от средствата,вложени за изграждането на учения.Разликата между двете групи се дължи на обективни и субективни причини.Обективна причина с решаващо значение е строго фиксирания срок за редовната докторантура с по-добрата осигуреност с материални условия и наличието на научен ръководител.Субективните качества на редовните докторанти,възраст,семейно състояние,амбиции, са другият определящ фактор за скъсяване на етапа до хабилитирането. Учените,започващи като „асистенти” /”научни сътрудници” / нямат определен срок за защита на дисертация,в продължение на няколко години се ориентират в обстановката,нямат научен ръководител,вече имат друг социален статус и обикновено се сдобиват със степента „доктор” след 10-12 и повече години. Следващите десет години се трупа необходимият брой публикации / 20-30 / за хабилитиране в „старши научен сътрудник II” / доцент” /.За целта всевъзможни организации и институции,мого често нямащи нищо общо с науката,организират конференции,симпозиуми и други подобни „научни” форуми.Третото десетилетие е предназначено за писане на втора дисертация за „ голям доктор „ и получаване на висшето научно звание „професор” или „старши научен сътрудник I степен”.И тъкмо е дошло времето обществото да използва пълноценно знанията на учения,той или се пенсионира или.....умира.Е,някои богопомазани могат приживе да получат сквещенните звания „член кореспондент” и „академик” и пожизнено да получават депутатска заплата.
.
Предложения за промени.
На академичните длъжности „асистент” и „изследовател” се назначават само лица,придобили образователната и научна степен „доктор”.Лицата,заварени на длъжността „асистент”или „изследовател” и не притежаващи степента „доктор” получават възможността да защитят дисертация в срок от 5 години.След изтичантето на този срок ,ако не за защитили успешно дисертация,се освобождават от заеманата длъжност.
Защитилите образователната и научна степен „доктор” се назначават за „асистент” или „изследовател” без полагане на изпити.Кандидатите представят пред Научния съвет на научната организация концепция за състоянието и перспективите на научната област в която се очаква да работят.Научният съвет избира „асистентите” или „изследователите” с явно гласуване въз основа на представянето им.
Запазването нва второто иерархично звено /”доцент” и „старши изследовател” / има своите научни,административни,финансови,морални и други основания,но изискването за представяне на хабилитационен труд е нелогично.Останалите изисквания,предложени в проекто-закона,са достатъчни за оценка и провеждане на избор между няколко кандидати,ако има такива.
За висшите академични длъжности „професор” и „главен изследовател” университетите и научните организации обявяват конкурси за водещите на научни направления и ръководители на катедри,отдели и други административни структури.Не е задължително всички доценти и старши изследователи по презумпция да стават професори или главни изследователи.За тези дслъжности могат да кандидатстват доценти и старши изследователи чрез научни трудове и доклади,отпечатани и цитирани в научни списания с импакт фактор.Това ще елиминира и опасността от „наводняване”с професори.
"Какъвто и да е воят, каквато и да ...
"Сън": Криминални босове поръч...
24.05.2011 21:49
Нападките в писмото по отношение на министър Найденов и зам.-министър Костов не са нищо ново, и са част от репертоара на партийната номенклатура, която прави отчаяни опити да се удържи на повърхността.
Освен с интервюто си дадено за вестник 168ч. "Хибрид между коза и коч !!!" и старозагорския Млекомат на стойност 15000 евро, въпросната д-р Стайка Лалева ще стане известна и с напъните си да инициира бурен протест на директорите от системата на ССА, но това едва ли ще стане факт, които се има в предвид че предстоят персонални проверки на всеки един от тях. Все пак, похвалната инициатива "верни на п......а" ще види бял свят, но едва ли ще даде реален резултат.
