Тези дни като чета и слушам дебата за науката в България си спомням за анализа,направен преди 10години от група членове на Управителния съвет на Селскостопанска академия и си мисля дали сегашното състояние на земеделската наука ще е по-различно.За това реших да покажа част от резюмето на анализа.

" Анализът показва,че научните изследвания в системата на Академията са разпокъсани и недостатъчно координирани,не малка част от изследователските задачи се определя субективно,не рядко за задоволяване на личните инереси или за оправдание на заплатата.Нивото на изследванията се определя от недостатъчната информираност за световните постижения,недостатъчната теоретична подготовка,остарелите методи,осдтарялата апаратура,недостатъчното сътрудничество и коопериране с институти от България и други страни.
Тъй нареченият "кадрови потенциал" се характеризира с неблагоприятна възрастова структура - все по-голям процент научни работници доближават или преминават пенсионна възраст и все по-малко млади специалисти навлизат в науката.Езиковата подготовка на научните работници е слаба и е съществена пречка за научно партньорство.
Държавата не е в състояние да осигури достатъчно средства за достигане на европейско ниво при съществуващия мащаб и организация на изследванията.Финансирането на земеделската наука у нас винаги е било преобладаващо държавно и колкото и по-добро да е било то през отделни периоди,никога през последните десетилетия не е позволявало да се използват най-съвременни методи.В научните среди,обаче,има прекалено очакване за бюджетно финансиране и малък стремеж за използване на други източници.Схващането,че държавата е длъжна да осигурява всичко необходимо,води до бездействие и неефективно използване на научните работниции.Недостатъчното бюджетно финансиране обаче,е свързано и с неефективното използване на финансовите средства.На практика,почти 100% от бюджетната субсидия се използва за работни заплати,чието получаване без заработване демотивира и деморализира научния персонал.
Всички изброени недостатъци не отричат постиженията на българските учени ,но са основание за действия,чиято цел е само решително подобряване на условията и повишаване ефективността на земеделската наука."