ЗАЩО  80% ОТ ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ  НЕ  СА БЪЛГАРСКИ

Зеленчуците не са български защото на пазара няма зеленчукопроизводители и български сортове За да се промени съотношението трябва

Да се промени отношението на държавата към производителите на зеленчуци чрез дългосрочни програми ,гарантирани от бюджета,за материално и научно-техническо развитие на зеленчукопроизводството.

Да се стимулира създаването на зеленчукопроизводни ферми,обработващи няколко стотин декара зеленчуци и чиято продукция ще бъде предназначена за пазара и за преработване.Те ще бъдат основните производители на зеленчуци и МЗХ трябва да  направи всико възможно да се обединят в дружества за производство на зеленчуци За  тях трябва да се осигурят средства за инфраструктурни и земеустройствени   мерориятия,закупуване на съвременна техника ,преференциални условия за закупуване на горива, торове,полиетилен,поливни инсталации и др. Службата за научно обслужване трябва да поеме конкретно научно ръсководство.

Консервните предприятия трябва да бъдат сптимулирани да  организират собствена суровинна база за гарантиране на ритмичен  производствен процес (Дерони)

Дребните производители  с няколко декара до няколко десетки декара ще представляват значителна част от зеленчукопроизводителите,но тяхната продукция ще бъде предназначена  за самозадоволяване и  за местните пазари.Освен материалното подпомагане за продадената продукция и организационно съдействие за нейното реализиране (тържища)главно внимание трябва да се обърне върху агротехническото обслужване и използването на торове и препарати с оглед елиминиране опасността за здравето на косуматорите

За   „българските сортове”   първо трябва да се каже,че под понятието „български” у нас се подразбира „произведени в България”,което съвсем не значи ,че са български сортове При няолко зеленчукови култури/зеле,пипер ,домати,лук,праз,градински фасул / българските градинари и селекционери  са създали сортове с уникални качества,към които българският консуматор е особено взискателен.През последните десетина години обаче площите,заети от тях непрекъснато намаляват,клонейки към нула.Причина за това са  обективното превъзходство на чуждестранните сортове и липсата на семена от български.Световните селекционни компании /Синджента,Семинис,Енза Заден,Бейо Заден,Вилморен,Клоз и др. / и даже сръбските Нови сад и Паланка с целенасочени селекционни програми създодоха нови сортове,притежаващи освен качествата на  българските сортове и повишена адаптивност,два–три пъти по-висок потенциал за добив,,устойчивост на болести и пригодност за отглеждане със съвременни технологии.

Българската селекция е представена от ИЗК „Марица” и от първите частни фирми „Геосем селект” на проф.Христо Георгиев и „Агрогид” на проф.Живко Данаилов. Двете фирми предлагат само сортове домати ,отговарящи в голяма степен на изискванията на българския кансуматор за вкусови качества ,но са с ограничени възможности,работят на принципа „и сам войнът е войн” и не могат да се конкурират с чуждите компании.

ИЗК „Марица”през цялата си 80 годишна история,  заедно със станциите от неговата система,е бил единственият държавен център по селекция и семепроизводство при зеленчуковите култури.Стремежът е бил да се селекционират сортове от всички култури ,отглеждани в България.През годините,обаче, с различни мотиви е спряна селекцията на редица култури и в последните 30-40 годии е работено със седем култури с непрекъснато намаляващ обем и задържане на нивото на изследванията Научният персонал е сведен до абсолютния минимум и въпреки това,учените нямат  средства за нормални изследвания и селекция. Даже единичните сортове,създадени въпреки ръководството на науката ,не се допускат до признаване и сертифициране.Поради липса на срества не се поддържат авторските права на сертифицираните сортове и те също остават само в   документите за хабилитиране. Сортоподдържането и семепроизводството като продължение на селекцията са право и задължение на собственика на сорта.За тази цел в института винаги е имало специалисти и организация чрез която с различен успех са реализирани соровете на инсттута От 2000 –та година обаче,семепроизводството в ИЗК  фактически е прекратено и както от известните,така и от новите сортове не се произвеждат семена.Това обезсмисля селекцията , праща зеленчукопрозводителите в магазините на чуждите фирми и поставя трудни въпроси пред ръководството  като например „как могат институтите в Генерал Тошево и Садово да задоволяват нуждите на цзялата страна от семена на техните сортове, а ИЗК не може?”ИЗК разполата с подходяща земя с възможност за напояване,инфраструктура,технологичен цех за промишлено  добиване на семена от домати и пипер,складови помещения  и семехранилища и трябва да сортоподдържа и произвежда семена от всички сортове,за които се появява интерес.Това е негово право,но и задължение и ръководството тррябва да оправдае изразходваните средства и сиво мозъчно вещество.

Какво трябва да се направи ?

1.Д а се възложи на ИЗК „Марица” държавна задача с гарантирано материално и кадрово осигуряване в срок от три години да възстанови сортоподдържането и семепроизводството в обема,необходим на българското зеленчукопоризводство

2Да се изработи        и приеме от Министерството на земеделието и храните ,ако трябва и  от Министерския съвет,финансово обезпечена от бюджета целева програма за превръщане на ИЗК в Национален селекционно -семепроизводен център ,разполагащ с необходимите изследователски и производствени  средства за селекция,сортоподдържане и семепроизводство на световно равнище

3.Да се намалят до някакви символични  стайности таксите ,които българските селекционери заплащат на ИАСАС,Патентното ведомство и други държавни органи,свързани с признаването,регистрацията на сортовете и сертифицирането на семената.

4.Да се възстанови Лабораторията по имунитета към бившия ИЗР,сега част от Институт Пушкаров,която да обслужва всички селекционни инсттути в процеса  на селекцията и всички семепроизводни звена и фирми при контрола на семената.