И тази година едно от мероприятията на Международния панаир в Пловдив бе Международната селскостопанска изложба АГРА 2011.Съорганизатор беше Селскостопанска академия,полагаща неимоверни усилия да докаже нуждата от съществуването й.Освен щандовете с общо взето бедни пропагандни материали и тук таме продавани ограничени количества семена и посадъчен материал,програмата на ССА включваше многобройни презентации и консултации свързани с биологичното земеделие и здравословните храни, посещавани предимно от членовете на колективите-докладчици.Гвоздеят на програмата бе „кръглата маса” на тема „Сътрудничество на селскостопанската наука с агробизнеса” с участието на браншови съюзи,научноизследователски институти, земеделски кооперации и сдружения,фермери,арендатори и фирми.Официалната цел на срещата бе подобряване на сътрудничество като условие за повишаване на технологичното ниво на производството.Кои обаче бяха истинските участници? Присъстваха по задължение директорите на институтите и станциите от системата на ССА,придружени от няколко „оръженосци”,чиято задача бе да ръкопляскат при нужда.Присъстваше,непоканена,
група „постоянно-присъстващи”пенсионери - учeни и специалисти - все още милеещи за селскостопанската наука.Присъстваха и поканени академици и член-кореспонденти. Неприсъстваха агробиснесмени и техните представителни организациии.Председателката на ССА, проф.д-р Светла Бъчварова,представи доклад,който беше опит за резюме на годишния отчет за 2010 година на Селскостопанска академия.От него нито се разбра какво е правила ССА и какви постижения има,нито се разбра какво сътрудничество с агробизнеса ще има и как ще бъде то организирано.Въобще, темата и докладът се разминаваха съществено, но мъглата около ССА бе сгъстена още малко..
Целта на „кръглата маса”,дискусия по обявената тема,веднага бе поставена „на тясно” с предупреждението на водещия,че няма време,защото проф.Бъчварова „има ангажименти на висше ниво”.Нищо че програмата бе обявена много отдавна и би трябвало да се очаква,че ще дойдат хора подготвили се за дискусия.Дискусията започна с дежурното изказване на чл.кор.Максим Божинов,който говори за мерките,които трябва да се вземат срещу глобаното затопляне и силната чуждестранна конкуренция.Много доволен от деийността на Академията,но не каза нищо по въпроса за сътрудничеството с агробизнеса.Акад.Цено Хинковски също изрази задоволството си от дейността на „огромната изследователска система” на ССА и препоръча увеличаване на „изнесените напред във времето изследвания” и създаване на съвместни предприятия между науката и бизнеса.Не стана обаче ясно, като се има предвид спецификата на селското стопанство,в кой области и за какви продукти биха се създали подобни предприятия.Зам.ректорът на Аграрния университет в Пловдив доц. д-р В.Копривленски постави въпроса за нуждата от сътрудничестхво между ССА и Аграрните университети при използването на средствата от Европейския съюз.Зам.ректорът на Висше училище Земеделски колеж доц.Василев отбеляза сътрудничеството с ИЗК „Марица” за демонстриране на нови сортове.Проф.д-р Ж.Данаилов обърна внимание върху това,че парите от Държавен фонд „Научни изследвания” на МОМН се губят по пътя им от министерството през ССА до научните институти. Както се вижда, до тук изказвания направиха представители на науката,но нито едно в целта.За това проф.Данаилов отправи призив към представителите на агробизнеса да вземат участие.Оказа се ,че в залата има един фермер / Вл.Маринов/,който заяви”ние фермерите сме за инвестиции в науката,но се борим за оцеляване и нямаме пари за нови технологии и нова техника”.С това дискусията приключи и за венец от името на Земеделската камара бе връчена диплома за изключителен принос в развитието на сътрудничеството между науката и агробизнеса. на председателката на ССА / ръкопляскания /. Очевидно доволни от поредната пиар акция,организаторите си тръгнаха с чувството на победители в несъстоялата се битка и балонът за успехите на селскостопанската наука и тяхното приложение в производството не се пукна. Спукна е обаче работата на българските земеделци и особено на производителите на плодове и зеленчуци.В преобладаващата си част те са дребни производители,които по отделно не издържат на натиска на търговските и преработвателните компании,не могат да използват съвременни технологии и машини,получават слаби икономически резултати и предлагат на пазара много често нездравословна храна поради неправилно използване на торове и препарати за растителна защита.Това се дължи не само на липсата на средства,но и на незнание.Тук е мястото на селскостопанската наука,която трябва да пренесе своите постижения до всеки производител.Кръглата маса би трябвало да дискутира върху формите за пренос на информация и начините за тяхното реализиране,но това не се случи.По същество трябва да се създаде система за научно обслужване,която освен пренос на знание до производителите да връща захранваща информация до учените.Липсата на такава система осъжда производството на неконкурентноспособност,а науката на липса на основание за съществуване. Научното обслужване трябва да бъде неразривна част от ССА и да включва сегашната Национална служба за съвети в земеделието и общински служби,които да поемат прекия контакт с производителите.Опорни пунктове да бъдат станциите за научно обслужване,които да координират и изпълняват всички дейности на територията на областта или района, където се намират.. Научното обслужване на едрите земеделски производители и организации на производители да се извършва срещу заплащане на договорна основа.Дребните производители, които се нуждаят най-много от информация и квалификация, да се обслужват безплатно за сметка на държавата.Това е необходимо не само с оглед получаване на оптимални производствени и икономически резултати,а и особено много за получаване на контролирано здравословна и безопасна продукция. Време е и Министърът на земеделието и храните паралелно с активната му дейност за контрол върху качеството на храните ,да се захване със Селскостопанска академия и службата за съвети в земеделието и да ги превърне в един орган,реално допринасящ за ефективно производство и здравословна продукция.
ЗА ДОСТОВЕРНОСТТА НА ПОЛИТИКАТА или Дали...
Бионика- дефиниция и перспективи!
14.03.2011 19:57
15.03.2011 06:57
Така е колега, цялта система съществува, заради неколцина учени, които наистина се трудят. С ттяхна помощ се издърржа целият административен персонал и директорите.
16.03.2011 19:54
17.03.2011 13:05
18.03.2011 13:57
19.03.2011 15:46
21.03.2011 06:38
17.01.2012 14:18
15.03.2012 15:34