„Пет дни преди Коледа ние сме пред Министерството на земеделието и храните не за да говорим за преструктуриране на Академията.За това трябваше да говорим до сега.Сега сме тук да си искаме парите за заплатите за ноември и декември.” Това казват лидерите на синдикатите в Селскостопанска академия.Пари няма тъй като в бюджета за 2012 година са предвидени пари за заплати  за преструктурирана Академия. Преструктуриране обаче няма,а парите са похарчени по старото щатно разписание.Сега се очаква премиерът да се разпореди на финансовия министър  да намери от някъде 3-4 милиона лева.Той сигурно ще намери и служителите на ССА ще благодарят на премиера,а гоподин Дянков пак ще декларира ,че пари се дават само срещу реформи.Да,но  реформи няма и догодина ще бъде още  по-лошо,защото в бюджета за 2013 година парите са още по-малко.А те ще бъдат по-малко, защото Селскостопанската наука е в периферното зрение на управляващите  от много време. Общо известно е ,че  България харчи най-малко пари за наука от страните членки на Европейския съюз,а от тези малко пари,  най-малко се дават на селскостопанската наука.Резултатът от тази политика е известен и няма защо  да описвам отново ужасяващата картина.Колкото и неприятно да звучи от устата на преминал жизнения си път в магическото царство на науката,трябва да констатирам,че България не може да развива и поддържа  аграрна наука в обем и ниво каквито си мислим за необходими. За да се равним със средното европейско ниво,би трябвало държавата да осигурява десетократно повече средства което  за всеки трезво мислещ е ясно,че не може да се случи в обозримото бъдеще.Очевидно е,че въпросът е „ TO BE, OR NOT TO BE”.За ДА  БЪДЕ  аграрната наука в България е необходима държавна политика,която да определи границите,приоритетите и издръжката на науката.Тук важи правилото”спасяването на давещия се е дело на самия давещ се”.Това значи,че учените от академията трябваше да инициират действия за реформиране на академията ,съобразени с възможностите на държавата и експертната оценка за нивото и възможностите на българската аграрна наука.Надеждите бяха,че със смяната на ръководството на академията  ще започне такъв процес.Какво стана в действителност?  Новото ръководство на ССА :

Не направи ревизия на нивото,обема,организацията и ефективността на научната дейност.

Не направи ревизия на обема ,нивото, организацията и ефективността на производствената дейност,която е преди всичко семепроизводство на собствените сортове.

Не направи ревизия на състоянието и използването на материалната база  Не направи анализ на финансирането.

 Не смени Управителния съвет на ССА.

 Укрепи централизирания модел на управление на академията

 Предложи Насоки за  нов закон за ССА,които даваха сериозни надежди за излизане от трагичното състояние,а в действителност внесе в Народното

 събрание проект за закон за изменение и допълнение на закона на бившата председателка на академията.

Направи предложение за отделяне на производствената дейност от науката и по този начин вместо да изпише вежди, щеше да извади очите на науката.Тази „дейност” изглежда не се поддържа от последното ръководство на ССА, но буди съмнение за непознаване на същността на дейността на ССА изявлението,че основно искане  през следващата година  ще бъде финансиране като при висщите училища и БАН.

         През това време в институтите цареха незаинересованост,страх и тишина, но и шумни  тържества по различни поводи,на които се калкулираха и презентираха многодишните успехи на институтите и академията.Нямаше протести за продължаващото затъване на академията.Протести обаче бяха организирани в София в края на годината от синдикатите заради закъснелите  с един месец заплати.И отново тишина в институтите и станциите на академията.Само Добруджанският земеделски институт,който от години фактически се самоиздържа,надигна глас за реформи.Институтът,който е поставен при най-тежки условия,единствен надигна глас за спасяване на науката и показа началото на пътя,който трябва да извърви академията за да я бъде науката.

         Стъпки  по пътя трябва да бъдат:

Отстояване на позицията за възможно максимално увеличаване на средствата от държавния бюджет

Финансиране чрез програмно – договорен принцип

Улесняане на процедурите  за участие в международни проекти и гарантирано използване на средствата по предназначение

Децентрализация на академията и възможно максимална юридическа

,икономическа и финансова автономност на институтите

Законово гарантирани икономически и финансови условия за ефективна производствена дейност с оглед реализиране на научните продукти и осигуряване на все по-голяма част от  издръжката на институтите

         Дано се чуят и други гласове за стъпките по пътя на реформата !

         А сега  ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА.