Институтът в Смедеревска Паланка след основаването си през 1946 г се развива като научно учреждение на държавна издръжка.При тогавашното технологично ниво на зеленчукопроизводството и достъпните лабораторни методи,на института се налагало да наема голям брой работници и служители.Те са поглъщали почти цялата държавна субсидия и са задържали развитието на науката. Това да ви напомня за нещо? Въвеждането на пазарната икономика през шестдесетте и седемдесетте години изправя института пред нови затруднения,тъй като държавата отказва да плаща на работниците и служителите заети в производствената дейност. И тук има нещо познато!Това принуждава ръководството да продаде част от дълготрайните активи на института за да го спаси от фалит.Въвеждането на пазарните механизми постепенно стабилизира икономиката на страната и институтът навлиза в етап на равитие.Тук не се сещаме за нещо подобно! Приемат нови, млади учени,които имат възвожност да специализират в Еропа и САЩ.Подобрява се материалната база и се поставят и изпълняват съвременни задачи.Приоритет е селекцията на високодобивни сортове с вкусови и технологични качества ,съответстващи на съвременните изисквания на науката за храненето, на пазара и консервната промищленост,устойчиви на болести и неприятели и абиотични фактори.,подходящи за отглеждане при съвременни технологии.За постигането на тази цел са изградени съвременни лаборатории по тъканни култури, фитопатология, химични изследвания, генетика и акредитирана лаборатория за контрол на качеството на семената. Резултатите не закъсняват.Новите сортове не само заемат полагащото им се място в сръбското зеленчукопроизводство,но тръгват и по света.Сортове на Смедеревска Паланка са включени в сортовите листи на Македония,Беларус,България или са в процес на включване в листите на Украйна,Турция и някои страни от Азия и Африка.У нас триумфално,макар и през задната врата, навлязоха сортовете пипер Паланачко чудо и Амфора на института в Нови Сад,които ще отворят вратите и за най-новите селекции.В течение на времето институтът е включил в изследователската и селекционните програми повече от 20 зеленчукови култури с което заема челното място в Сърбия.
Институтът в Нови Сад е създаден през 1938 година във Воиводина,където почвеноклиматичните условия са доста по-различни от тези в останалата част на Сърбия.Теренните,почвено-климатичните, икономическите и социалните условия позволяват създаването на едри стапанства,механизирани техвнологии и високопризводително напояване.Практически всички зеленчукови и полски култури намират добри условия за развитие .Това е било основание в Нови Сад да се изгради университет със селскостопански факултет и други научноизследователски звена, работещи в тясно сътрудничество с университета.Едно от тях е Институтът по полски и зеленчукови култури,който естествено приема за свой обект на изследване полските и зеленчуковите култури ,отглеждани във Войводина и сега е най-големият институт в системата на Министерството на образованието и науката.По своя път до сега,той също е преминал етапа на социализма с държавно финансиране и настоящето на пазарната икономика.Стратегическите и приложните изследвания,които са главната дейност на института, са фокусирани върху създаването на сортове и хибриди от голям брой полски и зеленчукови култури.В допълнение към селекцията, институтът развива технологията на собствените си сортове.Насоките на научноизследователската дейност обхващат цялостния процес от търсенето на геноносители до реализацията на готовия продукт.Подчертавам,че на всички етапи се използват успешно съвременни методи.Генетичната основа на селекцията се създава чрез използване на междувидовата изменчивост,индуцирания мутагенез,търсене и валидиране на главни гени и QTLs , определящи съответно качествени и количествени признаци на растенията.В практиката на селекцията навлизат калусогенеза, ембриокултурата,соматичната хибридизация, микроразмножаването и селекцията с помощта на маркери.Новите сортове достигат до потрбителите с особеностите на агротехниката.Семената са обработени със съвременни методи,гарантиращи високи посевни качества.Гаранция за нивото на селекцията е и участието в съвместни проекти с водещи селекционни центрове и съвременните средства за информация.
Двата института от Сърбия имат подобен път на развитие.Преживяли две десетилетия социалистическа икономика, десетилетие на войни с бившите югославски републеики и бомбите на НАТО, днес те са пример за успешен преход от планова към пазарна икономика.И двата института са достигнали и поддържат съвременно ниво на научните изследвания и семепроизводството.Създадена е самоподдържаща се ситема от наука и производство.Науката намира реализация в създаването на сортове,а семепроизводството на сортовете връща прпходите за издръжка на науката. Имаме пример за симбиоза със синергичен ефект,в който взаимовръзката на двата елемента от системата е увеличавала посепенно общия потенциал,което е довело до сегашния обем и качество на науката и семепрозводството. Едновревменно,но не независимо са вървели двата процеса.Науката, започвайки с елементарните методи на селекция е достигнала да използване на молекулярни методи.Семепроизводството е започвало с малки площи с няколко сорта и продажба на само почистени семена на на едро в чували и се стигне до обработени и третирани семена опаковани в различни обеми и реализирани чрез дистрибуторски фирми към мрежата от магазини.С други думи започвайки от избора на компненти за селекцията ,процесът продължава да реализацията на семената на вътрешния и външните пазари.Реално сега двата института представляват едновременно научни институти и семенарски къщи.Същественото тук е това ,че собствеността е държавна.Институтите са самостоятелни юридически лица регистрирани по търговския закон под юрисдикцията на Министерството на образованието и науката.Институтите са самоуправляващи се и самофинансиращи се предприятия,като не по-малко от 90 % от приходите са от собствена дейност и преди всичко производство на семена от собствените сортове.От държавата институтите не получават субсидия,а финансиране чрез договори за решаване на проблеми,представляващи интерес за Министерството на земеделието,Министерството на оббразованието и науката и други държавни органи.Чрез участие в проекти на международни организации се получават средства,които се използват основно за специализации и участия в научни мероприятия.Развитието на институтите е неразривно свързано със създаването на научни кадри и сега най-активната част от научните колективи са учени на възраст 30-50 години с научни степени и хабилитация и получаващи справедливо за страната възнаграждение.
